Сарасенс‑овият технически директор и отговорник по културата, Брендан Вентър, откри публичното си изявление в Ст‑Албанс със спретнато нагънато тяло и едносрочни отговори. През уикенда той изказа резки критики към Премиър Ръгби, като го нарече „автокрация“, спомена Украйна и ивиците в Газа и разказа за вдъхновяващ разговор, който проведе в училище. Събитието се проведе след като Вентър, който от февруари бе обявен за нов директор на ръгбий в Сарасенс, се откъсна от медиите през сезона и бе глобен от Премиър Ръгби.

Първоначално титлата му бе променена на „ръководител на ръгбий културата и консултант по вино“, интонация, която мнозина възприха като провокативен жест към управленската власт. След още една промяна на длъжността, Вентър продължи да пропуска медиен график, докато не даде интервю в събота следобед в тренировъчната база на клуба.

След няколко кратки отговора, ръководителят започна да обяснява позицията си. Той заяви, че предпочита да се фокусира върху екипа, а не върху личната си публичност, добавяйки: „Не съм директор на ръгбий в този клуб – нямаме такава позиция. Имаме изключително компетентен главен треньор, Джо Шоу, чиито мнения са по‑ценни от моите.“

Вентър посочи, че глобите, налагани от Премиър Ръгби за неизпълнение на медийни задължения, са „неподходящи за демократична среда“ и звучат като практики в „автократична страна“. Той напомни за предишните си дисциплинарни проблеми, включително спорния инцидент, известен като „biscuit‑gate“, и коментара „три ура за Сирели Бобо“, който бе обект на критика при предишните си мандати.

„Това отне радостта ми преди“, заяви Вентър, обяснявайки, че желае да запази ниския профил, за да се съсредоточи върху тренирането. Той подчерта, че не е нежелателен към интервюта заради арогантност, а заради стремежа си да подпомага обучение и подготовка на отборa. В процеса си да избегне следваща глоба от 10 000 евро, Вентър говори за „радост‑давачи“ и „радост‑крадци“ в живота си, като посредственият команден процес в Премиър Ръгби е именно вторият.

От къде идва неговата мотивация за завръщане? Вентър остана в клуба като консултант, докато практикуваше като лекар в Южна Африка. Със сигнал от Марк МакКол, че е време за промяна, той реши да приеме ролята. „Обичам да тренирам ръгбий, обичам да работя с хора“, сподели той, добавяйки, че и като лекар изпитва привилегията да помага на други.

Ръгбият, според него, е „изключително сложна игра“, където арогантността е същата като при правенето на вино – прекалено самоувереното не води до добър резултат. Той съчетава тази метафора с размисли за привилегията да работиш в спорт, където „никой не умира“, в сравнение с реалните конфликти в Украйна и Газа, където предизвикателствата имат много по‑тежки последствия.

Вентър завърши с убеждението, че желае да се съсредоточи върху ежедневната работа – подпомагане на треньорския процес и развитие на отборa, без ненужен медийно натоварване.