Луис Хамилтън, седемкратен световен шампион и единственият чернокож шофьор в историята на Формула 1, отново привлича вниманието не само със скоростта си, а и със социалния си активизъм. През последната седмица той посети граничния пункт Рафа между Египет и сектор Газа, където поздрави помощниците на арабски, разгледа проверката и се запъти в складовете на Египетския Червен полумесяц в близкия Ел‑Ариш. Откъде се подготвяха хуманитарни доставки за населението в Ивицата. Посетата се случи в ден, в който израелски въздушни удари уби най‑малко седем палестинци, а общият брой жертви от конфликта, продължаващ вече три години, надхвърли 74 000. Хамилтън се появи в черно облекло и в тъмни слънчеви очила.
В Инстаграм той описа случващото се като „геноцид“, добави, че много хора усещат безсилие и нужда от действие, и акцентира, че не иска да се привикнем към страданието или да го пренебрегваме. Този открит изказ е характерен за шофьора, който никога не се е страхувал да говори за проблеми извън спортната арена. Това го поставя в контраст с много американски спортисти, чиято прогресивна реторика се понеже в периода на втория мандат на Доналд Тръмп е затихнала.
Със своето култово положение Хамилтън е единствената истинска американска лице на Формула 1, особено преди уикенда, в който се провежда Гран при Лас Вегас. Неговото влияние се сравнява с онова на Колин Каперник или Леброн Джеймс, но докато последният е бил принуден да се оттегли от политическите коментари, Хамилтън продължава да привлича вниманието към каузите, които подкрепя.
През 2020‑2021 г. шофьорите в Формула 1 се събраха за миг на мълчание в екипи с надписи “End Racism”. Хамилтън и четири‑кратният шампион Себастиан Фетел бяха най‑постоянните, а Фетел изрази, че неговото коленичене беше предимно от уважение към Хамилтън и за подкрепа на посланието.
Хамилтън също не се колебае да изказва мнение за американската политика. През 2017 г., когато Тръмп осъди коленящите се играчи в НФЛ, шофьорът защити свободата на слово, а през 2020 г. осъди реакцията на Тръмп след смъртта на Джордж Флоид, наричайки го „скрит в бункер“. Тези изявления са част от по‑широката му ангажираност, включително вдъхновение за чернокожия НАСКАР шофьор Бъба Уолес.
През 2020 г. Хамилтън стана съосновател и съ-координатор на Комисията Хамилтън, насочена към намаляване на чернокожото недостиг в моторния спорт и STEM областите във Великобритания. Докладът от 2021 г. установи, че по‑малко от 1 % от служителите във Формула 1 са с чернокожа произход. На базата на препоръките от комисията Хамилтън създаде инициативата “Mission 44”, посветена на подкрепа на млади хора от маргинализирани общности в образованието и кариерното им развитие, предоставяйки личен фонд от 20 млн. £. До 2026 г. седем стипендианти от Mission 44 са намерили работа в моторния спорт, пет от тях – в екипи от Формула 1.
Той също така вдъхнови новото поколение шофьори: около него вече се виждат Френски‑алжирец Исак Хаджар, Тайландско‑британец Алекс Албон и британски‑индиец Арвид Линдблад, а бъдещите таланти като Уго Учо̀чуку, чернокожият американец, шампион във Формула 3 през септември, вече се споменават като възможен тест пилот за Кадилък през 2027 г.
Дългогодишна мечта на Хамилтън е да види Формула 1 в Африка. През миналия месец се обяви Африканският Гран при в Руанда – първият от този тип от 90‑те години. Шофьорът заяви, че иска да се състезава там в началото на 2030‑те, но също така подчерта важността да се следят правата на човека в страната.
Активизмът му не е безрисков. Про‑палестинските позиции могат да застрашат спонсорските му договори, особено в момента, в който той се бори за място в екипа на Ферари срещу Чарлс Леclerc. Съществува възможност за свободно предаване след сезона 2027.
Въпреки критиците, които го обвиниха в „шоу“, Хамилтън подчертава, че наследството му надхвърля рекордите: „Победите са важни, но истинското значение имат действията извън колата“, казва той след победа в Ейфел през 2020 г. Той продължава да използва своята платформа, за да привлича внимание към световните несправедливости, без значение какви рискове това носи.
Този модел на директен, конкретен ангажимент би могъл да послужи като пример за американските спортисти, търсещи начин да съчетаят спортните си успехи с обществена отговорност.


