През последната седмица видеоклип, в който Лиъм Галахър се появява в синя футболна екипировка на „Манчестър Сити“ по време на благотворителен мач от 1996 г., се разпространи в социалните мрежи. Със сигурност той не беше в настроение за спорт – пешеходна ѝс, курене и консумация на алкохол, но в един момент успя да натисне топката в горния ъгъл. След това изпълнението му в публичното пространство се превърна в защита на репутацията на клуба, докато във втория седмица на разследването на големия скандал в английския футбол, известно е, че отговорът му в социалните мрежи беше: „Те са ненормални малки джимповци“.

Този вид реакция не е изолирана. На най‑големия форум, посветен на „Сити“, известен като Bluemoon, потребителите също изразиха ярка позиция, макар и с доза ирония. Един от коментарите гласи: „Вече ни обвиняват за катастрофата на „Титаник“?“, друг: „Манчестър Сити стреля Джей Кей“, а трети: „Това не е просто борба между ПР и Сити, а борба за сърцето, душата и бъдещето на футбола“. От началото на обвиненията срещу клуба, подадени през 2023 г., в темата има над 192 000 публикации.

Въпросът е защо феновете са толкова упорити в отричането на виновността, въпреки подробния доклад на независимата комисия. Ирланският академик Колм Кърнс предлага едно обяснение – свързано с владението на клуба от Абус Даби Юнайтед Груп. Според него, инвестиците от Обединените арабски емирства не само донесоха безпрецедентен успех и емоционална привързаност, но също така превърнаха част от фен базата в „агресивни защитници“ на режима.

През 2023 г. Кърнс и сътрудниците му анализираха огромно количество онлайн публикации на фенове на „Сити“, проследявайки години напред. Откриха, че някои от тях не само игнорират етичните нарушения на групата, но и открито атакуват критиците й. Тези фенове, според изследването, са били „кооптирани“ в полза на политическата имидж кампания – превръщайки традиционната клубна лоялност в инструмент за защита на държавната власт.

Кърнс посочи, че журналисти в областта на спорта са се самоуничтожалели от страх от онлайн тормоз, породен от феновете на клуба. Появиха се случаи, в които журналисти са получавали заплахи, ако публикуват критика. Друга важна причина е влиянието на социалните мрежи – в миналото феновете са се срещали лице в лице в местните барове, докато днес голяма част от тях живеят в онлайн „балони“, където главно се комуникира със съмишленици. Това засилва „трибалната“ перспектива и ограничава възможността за диалог с противоположни гледни точки.

Терминът „спортиcки фенски кръгове“ се използва от академици за описване на глобалното мобилизиране на привърженици, които защитаващи своите отбори или спортисти с почти военен ритъм. Този феномен, произлязъл от източна Азия, засилва фокуса върху собствената група, като едновременно намалява шансовете за лека шега, общи интереси или компромис.

В конкретния случай Кърнс цитира пост от Reddit: „Аз съм фен на Сити първо и футболист първо.“ Той признава, че не е ясно колко от тези коментари идват от хора, които живеят в Манчестър и посещават мачовете, и колко са от далечни региони, които искат да докажат своето «автентично» място в онлайн дискусиите, защитавайки клуба на всяка цена.

Сравнително, реакциите в други футболни форуми са предимно положителни към обвиненията – повечето потребители изразяват недоверие, че „Сити“ ще бъде наказан, посочвайки връзките с Абу Даби и британското правителство. Един от коментарите гласи: „Когато спираме да вярваме, че правилата важат за всички, футболът става нещо друго.“

Тези наблюдения повдигат въпрос за бъдещето на спортните клубове в ръцете на международни инвеститори. Ако технологиите позволят на далечен, дори крайно‑десен милиардер, да притежава успешен отбор, дали създаденото онлайн общество от предани фенове ще се превърне в армада от защитници на репутацията му?

Отговорът е, че феновете на „Сити“ в момента са в центъра на този процес и тяхната реакция е огледало на взаимодействието между спортната страст, онлайн културата и политическото влияние.