Преди няколко години Ръгби федерацията на Англия (RFU) обичайно провеждаше коледно събиране за треньори, помощен персонал и медии – минути за пайове и горещо вино. Тогава главният треньор Еди Джоунс понякога се появяваше, но в едно от онези години той отсъства. Вместо него в залата се появи Стив Бортуик, тогава помощник‑тренер, който по настояването на един от по‑видните служители на RFU получи покана, въпреки че тренираше в друг град и имаше само време за влак и задълбочен анализ на лаптопа.

Тази случка подсказва двойната природа на Бортуик като главен треньор на Англия. От една страна той е безмилостен към статистиките – прекарва часове в данни, видео и моделиране. От друга – показва човешка страна: покани семействата на състезателите да наблюдават тренировките, подкрепи капитаните Джейми Джордж и Маро Итое след лични загуби. Тези контрасти пленяват както медии, така и играчите, които го описват като "по‑скоро робот, отколкото традиционен треньор".

Това се отрази и на представянето на националния отбор. Играчите често изразяват подкрепа за неговата тактика, но най‑добри се представят, когато им се даде свобода, а не когато са прибрани в строго предписан „струенч”.

Борбата около позицията му в RFU също беше нестабилна. След драматичната загуба от Италия бе обявено „голямо доверие” към Бортуик – почти заплаха. Два месеца по‑късно, след затъмнена вътрешна оценка, неговият статус се засили, а след това дойде обявление за удължаване на договора. Четири години след назначението му (декември 2022) и с една година до Световното първенство 2027, въпросът остава – дали Англия е готова да се конкурира за титлата, както бе в края на епохата на Джоунс?

Статистически Бортуик води рекорд от 28 победни мача от 48 изиграни – 58 % печалби, леко по‑лошо от предишния треньор Стюарт Ленкъстър. Сред неблагоприятните резултати – най‑голямото домашно поражение от Франция, първите загуби от Фиджи и Италия и най‑лошото представяне в Шестте Нации в историята на Англия. От друга страна, отборът имаше 12 победни мача подред, редки моменти, в които Туикенхам изпълни трибуните, но липсва значима победа навън.

Бортуик не искаше да поеме поста на главен треньор през декември 2022, но не успя да откаже. Въпреки това успя да доведе Англия до трето място на Световното първенство 2023, като в полуфинала загуби с едно точкa от Южна Африка след катастрофален предварителен турнир. Способността му да задържи екипа след титулярната загуба срещу Фиджи се счита за доказателство за резилиентност.

След мача срещу Франция от 2023 той заяви, че екипът „не е добър в нищо“, което предизвика коментари от Джони Мей, който го нарече „гениат“, сравнявайки аналитичния му подход с Алън Тюринг. На контраст, южноафриканският треньор Раси Еразъм описва Бортуик като „тренер, който мисли като машина“ и който „преследва тенденции“, а не ги създава.

В Шестте Нации 2024 Бортуик представи нови лица, включително Имануел Фей‑Вабо – бързият крикор, който може да се окаже ключов в турнира в Австралия. Първите две игри в Рим и в Единбург бяха победни, но в Мъриефийлд отборът „игра с малко“ и Итое описва играта като „топка-горещо картофи“. След седмица в тренировъчен лагер в Йорк, където треньорът се насърчи да даде повече време за развитие на атакуващи структури, Англия успя да спечели ярка победа над Ирландия. Турнирът завърши със съвсем тясна загуба в Париж, но представянето подсказа възход.

След две тесни поражения в Нова Зеландия, персоналът се разтърси – Алед Уолтърс и Феликс Джоунс напуснаха. Автентичната есен 2024 донесе три поредни загуби, а главен изпълнителен директор на RFU, Бил Сюийни, се опитваше да успокои вълната от недоволство около шестцифрената му заплата и бонуси.

Шестте Нации 2025 започна с нова тесна загуба, но в следващия мач Англия надвие Франция у дома и влезе в 12‑мачов победен серий, включително впечатляващ 68‑14 над Уелс и чиста есенна победа над всички съперници. Този успех се дължи на адаптация към промените в законите, касаещи въздушните топки – Англия успя първа да ги използва. Когато останалите наваксаха, отборът загуби последователно четири мача в Шестте Нации.

Летният тест срещу Южна Африка завърши с тежка загуба, след което победите над Фиджи и Аржентина донесоха малко облекчение, но критиката остана. При запитване за „комитета за негативност“, Бортуик намекна, че продължава да усеща натиск.

Треньорът е признат като световен клас на форвардите, но мненията за способността му да води цялата команда са разделени. Играчите продължават да говорят с уважение – Джеймис Джордж твърди, че Бортуик е „един от най‑добрите треньори, под които съм работил“, а екипът остава в борбена позиция за места сред фаворитите за Световното първенство 2027. Поради различия в поколенията има известни спорове, като например между Итое и Фин Смит след загубата от Италия, но все още не е имало открита бунтовна нотка.

В заключение, Бортуик остава фигура, обградена от противоречия – аналитичен до костите, но и способен на лични жестове; победен на 58 % от мачовете, но без голямо "извънкъс“ победи; уважаван от играчи, но подложен на постоянно натоварване от RFU и медиите. Как ще се развие неговият последен година преди Световното първенство, остава отворен въпрос.