В съботна вечер в Парк ъ Скарлетс толкова шумно става, че в който и да е ъгъл се чуват химни и крясъци: „Скарлетс! Скарлетс!“. На терена сърм‑халф Дан Блекър пробягва през леко отворена защитна линия, подава на закотвеното Съм Луси, който я преминава към центъра Джо Робъртс, а той отбелязва първия гол с 5‑0 преднина.

Този миг се случва точно преди обявяването на нова вълна от недоволство в западната част на Уелс. Дейвид Редин, директор по ръгби в Уелшкото съюзно управление (WRU), потвърди последния етап от плана за съкращение на регионалните отбори – от четири на три. Кардиф, собственост на WRU, и Драгонс от Нюпорт получиха гаранция, че ще останат, докато Скарлетс и Осприйс трябва да се състезават за единствения останал слот.

„Разбирам болката“, заяви Редин, но за феновете и представителите на Скарлетс това звучеше като празни думи. Той бе известен още като „серийният разстроител на спортните постижения“ и сега отново обяви план за отстраняване на един от четирите отбори.

Найл Дейвис, директор по ръгби на Скарлетс, описва ситуацията като „хаос“. „От четири, до два и отново до три – това е неприемливо в каквото и да е друго поле“, сподели той. Същевременно, председателят Симен Мудерак е категоричен: „Не плануваме да си отидем“. Парк ъ Скарлетс, построен в началото на 2000‑те години, събира 15 000 зрители и разполага със собствени вътрешни и външни тренировъчни съоръжения, всичко това е собственост на клуба.

„Не знам какво ще правят с този комплекс, ако никой не може да играе в него“, коментира Дейвис, докато Мудерак добавя, че съоръжението е било „стратегия за оцеляване“ в ерата, когато уелшките клубове се обединяваха в регионални единици. При откриването му бившият изпълнителен директор Ху Еванс описва процеса като „борба до смърт“. Сега Еванс се върна, за да участва в церемонията по честене на бивши играчи, като Дерек Куинел, Двейн Пийл и самият Дейвис получиха индивидуални номера на шапки.

Скарлетс традиционно привлича играчи от цял западен Уелс – от Пемброк, Кардиган и Аберистуит до несъществуващия Ларегуб. Дейвис подчертава, че за младите облаци в региона „Скарлетс“ винаги е бил мечтаният отбор, а не просто част от уелшка репрезентация.

Управляващият директор Джон Данелс, роден в Лангенеч, говори за силната връзка между ръгбито и местната култура: „Ръгбито е в кръвта ни от 150 години“. Той посочва, че в миналото районът е бил дом на миньорски и металургични предприятия, а днес клубът е единственият жив спомен за общностната идентичност.

„Когато общността реши, че Скарлетс вече не са им нужни, ние прекратяваме съществуването си“, заяви Данелс. Той подчертава, че без ръгбието регионът би останал само туристическа дестинация.

Конфликтът не е с Осприйс, а с WRU. И двете западни отбора искат да останат, докато се опасяват от решения, взети от „балсамовата кула“ – група, която според тях не е част от западната общност и не разбира местните реалности. Работните групи за изпълнението на съкращенията следва да започнат през декември, но няма текущи разговори – всичко се случва публично.

Въпреки финансовите задължения, Скарлетс продължават да се подкрепят от местните жители и от нови членове, включително бившия премиер Карвин Джонс. Мудерак твърди, че отговорът на криза би бил повече мачове срещу английски отбори и привличане на частни инвестиции, но текущата несигурност прави това трудно.

„Уелшкото ръгби е в трудна позиция“, заключи Данелс, като призовава за открит и честен диалог за бъдещето, започвайки с въпроса: „Какво трябва да направим, за да запазим четирите отбора?“