Манчестър Юнайтед, клуб със силно историческо наследство, в последните десетилетия живее в поредни кризи на управлението. След като в началото на 20‑ти век клубът се изправи пред две легендарни фигури – Мат Бъсби и Алекс Фъргюсън, оттогава заседалното място на главния треньор се превръща в „купа“ за преки кандидати. Най-новият, който се оказа в този куп, бе бившият футболист и помощник‑тренер Майкъл Керик, назначен главен треньор в началото на 2024 г. и освободен след няколко месеца.

Керик, който дълго е работил в академията и втория отбор на Юнайтед, се сблъска с традиционната критика, характерна за клуба. По време на пресконференцията след последната загуба, нападателят Бруно Фернандес и защитникът Лисандро Мартинес в телевизионните интервюта изразиха недоволство от тактическите решения на Керик – събитие, което напомня на предишни публични конфронтации в клуба.

Историята на управленския хаос в „Червените дяволи“ включва редица известни имена. През декември 1970 г. Браян Кид изрече: „Вие лоши, вие го предадохте“, след като Уилф МакГуинис, наследникът на Бъсби, бе уволен. Декември 1972 г. среща в Селхърст Парк, след 5‑0 загуба от Кристал Палас, ускори краят на Френк О’Фарел. Тъмнaта страница продължава с Томи Дочърти, уволен през 1977 г. след афера с жена на физиотерапевт, която бе обявена от тогавашния секретар на клуба Лес Олив, зад дъбовите врати на вила на председателя Луис Едвардс. Дейв Секстън също беше освободен през 1981 г. въпреки последните си седем победи, а намаляващият интерес на публиката в „Студеният Трафърд“ бе отговорен за неговото оттегляне. През ноември 1986 г. Рон Аткинсън също загуби поста си, като последното му изказване бе направено в офис, където се намираше и съдомиялната на клуба.

След Фъргюсън, наследниците му се сблъскваха с неговото продължаващо влияние. Оле Гунар Солскјар, назначен главен треньор през 2018 г., получи подкрепа от Фъргюсън, а след това и от Сири Джим Ратклайф, който през 2024 г. отмени годишния хонорар от 2 млн. паунда, изплащан на Фъргюсън. Фъргюсън също изказа коментар през 2021 г. към бойния изтребител Кхабиб Нурмагодов, посочвайки, че е важно винаги да се започва с най‑добрите играчи – коментар, който се появи в социалните мрежи след като Солскјар изключи Кристиано Роналдо.

Връзките между Роналдо и Фъргюсън се отразиха и върху решението за завръщане на португалеца в Юнайтед, като се подозираше влияние от страна на Фъргюсън. Керик спомена, че е разговарял с бившия си шеф, но отказът на Фернандес да се включи в мача срещу Борнмут подсилва обвиненията в типичната „политика“ на Фъргюсън.

Наследниците на Фъргюсън трябваше да се справят и с наследството на собствениците – семейство Глейзър, а от декември 2023 г. и с инициативите на Ineos, ръководена от Джим Ратклайф, за „корпоративизиране“ на клуба, без да успеят да усвоят дълбоко вкоренената анархия.

През 2014 г. Ед Уудуърд, изпълнителен вицепрезидент, обяви на Жо Ван Гаал, че „неговата съпруга се изненада, когато попадна в асансьора с Уудуърд“, което подчертаваше личните възни в процеса на назначаване. Ван Гаал, след успешната кампания за FA Cup през 2016 г., бе изненадан от замяната си, докато неговият бивш асистент от Барселона, Жозе Моуриньо, се противопостави на клуба. Моуриньо по-късно разкрил в документален сериал за Netflix, че отказа предложение за Юнайтед през 2013 г., като твърдеше, че ако беше приет, „всичко щеше да бъде розово“, но това се разглежда като опит за подобряване на собствената репутация.

След Моуриньо, Дейвид Мойс бе назначен главен треньор през юли 2013 г., считан за законен наследник след Фъргюсън, но неговият период бе белязан от серии от провали. След него Оле Гунар Солскјар се опита да възстанови клуба, но се сблъска с критика от медии и фенове.

Последното развитие е назначаването на Ерик тен Хаг, който получи нов контракт от Ineos през лятото на 2024 г., но продължи да се сблъсква с несъответствия между управлението и очакванията на поддръжниците.

Така, дългогодишната традиция на Манчестър Юнайтед да търси „голям мъж“ – от Бъсби до Фъргюсън, от Ван Гаал до Моуриньо – остава непроменена, но успехът им се разминава. Позицията на клуба като „неуправляем“ остава актуална, а името на Бъсби и Фъргюсън се превръща едновременно в символ на величие и в източник на част от кризата, която продължава да преследва новите треньори, включително Майкъл Керик.