Преди повече от сто години, на 1 ноември 1905 г., Уелс отпечата изненада над All Blacks с краен резултат 3 – 0. Спорният опит на Боб Дийнс да отбележи решаващ трик остава мистерия – референтът Джон Дюар Далас твърди, че топката не е прескочила линията. Оттогава в уелския и кивийския спорт се разгоря продължителна дискусия за това дали Дийнс е успял.

Сега, след 121 години, същият спор се разиграва в местните спортни заведения, но фокусът се измества към новата международна инициатива – Nations Championship. Тя започна в Дъблин с мача Ирландия – Аржентина в петък вечерта и продължава със седмица игри, в които Франция, Италия, Ирландия и Уелс се изправят срещу Аржентина, Фиджи и Южна Африка, докато Англия, Шотландия и Уелс ще посрещнат Австралия, Япония и Нова Зеландия. Финалният етап се провежда в Туикенхем, където шестте отбора от Северното полукълбо се срещат със съответните си противници от Южното полукълбо за т.н. „Hemisphere Shield“, описван като състезание в стил „Ryder Cup“.

Идеята за такъв турнир се появи през 2018 г., но реализацията се ускори след финансовото напрежение, породено от пандемията. Синергията между Шестте Национални шампионати, SANZAAR и частните инвеститори доведе до създаването, което мнозина сравняват с „камила, проектирана от комисия“. Поставяйки финансовите интереси на преден план, турнира е почти изцяло ориентиран към телевизионната аудитория.

Тази ориентация се отрази и върху спортната интегритет. Фиджи изигра “домашни” мачове срещу Уелс в Кардиф, а Англия – в Ливърпул, докато Япония се срещна с Ирландия в Австралия, за да се спести пътуване. Английският отбор прекоси над 25 000 мили за три мача в три различни континента за три седмици, без особено внимание към благосъстоянието на играчите.

За зрителите ситуацията не е по‑лъчезарна. Организаторите трябва да продадат около половин милион билети за шест мача, като съставът на съперниците се уточнява едва шест дни преди старт. За да стимулират продажбите, въведоха система “подкрепи своя отбор”, която гарантира място на желаното от вас събитие независимо от датата. Сключването на споразумение с Катар падна, което поне защити турнира от провеждане в Близкия изток.

Въпреки всичко, мачовете – Франция срещу Южна Африка в Париж, Англия срещу Австралия в Туикенхем, Шотландия срещу Нова Зеландия в Мърифийлд – събираха зрителите пред екрана, независимо от сложната структура. Този съзнателен компромис между комерсиална печалба и традиционната същност на играта повдига въпроса дали организаторите разбираха истинските мотиви, поради които феновете обичат ръгби.