Помощникът треньор Антъни Бари и главният треньор Томи Тухел вече обсъждат новия подход към играта на „трисъстава“ за Англия. В разговорите им се появи шега за Тухел – „Той ме кара да се кефя“, – но зад нея стои сериозната идея за освобождаване на топ играчите, сред които главната звезда Джуд Белингам.

След постановката в Световното първенство, където Англия се откъсна в полуфинал, треньорският штаб гледа към Nations League като към стартова платформа за Евро 2028, което ще бъде домакинство на трима отбори. За Бари знаци за решение се появиха още в последните мачове – 7:0 над Хърватия в Риека и 3:2 загуба от Испания в Уембли. В двата мача Белингам играеше като номер 10, но получи повече свобода за движение, което го постави в контрол над топката.

Историята за шапката номер 22, която носеше в Бирмингам, разказва за неговата многопозиционност – едновременно номер 4, 8 и 10. Тухел стигна до заключението, че такъв талант е по‑полезен, ако не се ограничават с ясна позиция. Според Бари новата структура на Nations League позволява на Белингам да действа по-интуитивно, без да бъде „затворен“ в определено поле, и така да намира опасните зони, където може да бъде най‑ефикасен.

Самото изпълнение на тази идея се видя срещу Хърватия. Защитниците бяха поставени високо, крила правеха бързи пробиви, а играчите се отказваха от традиционните си роли – дори Хари Кейн се появи в защитни позиции, когато не притежаваше топката, нещо рядко за номер 9. Интензивният контрапрес на Англия, при който се възстановява топката в рамките на две‑три секунди, остави съперниците без дъх и доведе до четири гола в първото полувреме.

Този нов, по‑свободен стил не е реакция само на провала в полуфинала срещу Аржентина, а следствие от „принципно‑ориентиран“ подход, който комбинира гъвкавост с ясни тактически правила. Бари признава риск от хаос в международната футболна среда, където времето за подготовка е ограничено, но твърди, че интелигентността на състезателите прави такъв модел естествен.

Моделът предполага силно пробиване от последната линия – крила и странични защитници участват в атаката, а полузащитниците Елиът Андерсън, Алекс Скот и Деклан Райс са готови да изминават големи разстояния. Към вторник се очаква мач срещу Чехия в Уембли, където Англия ще продължи да експериментира с тези идеи.

В средата на тези промени Хари Кейн ще изнесе 125‑тия си мач, като достигне рекорда на Питър Шилтън за най‑много мачове в националния отбор. Бари го описва като най‑добре работилия с него нападател – професионален, лидерски, без его и готов да върши „мързавата работа“ зад отбраната. Този елемент, съчетан с опита на Бари, който е работил с Кристиано Роналдо в Португалия под ръководството на Роберто Мартинес, подхранва оптимизма около новата посока на английския футбол.