Сезонът на Европейския куп „Champions Cup“ се очертава като поредният акт в продължителната доминация на френските клубове от Top 14. Последните шест последователни години печелят отбори от Тулуза и Бордо‑Бегл, а в момента залагират също и те за новия титул. Според букмайкърите шансовете им се оценяват с 13‑5 всяка, докато следващите по ред – Leinster, Bath, Northampton и Montpellier – са само далечни претенденти. Възможно е в преследващата група да се включат и Stormers и Glasgow, но това са изключения.

Организаторите са преместили откриващия уикенд напред, за да започне в октомври, надявайки се на по-добро време и по-голяма видимост в сравнение с традиционното начало през декември. Това обаче прави първото съдбо‑кругово състезание по‑кратко и затруднява натрупването на динамика, особено когато се планува между натоварените уикенди на националните лиги.

Въпреки скептицизма, има и звуци от Глостър, че в отбора им – традиционните Cherry and White – може да се използва ротация за мача срещу двукратните шампиони Бордо, който ще се проведе в откриващата вечер. Ако се реши да се изпрати именно такъв състав, това би подчертавало още по‑ясно колко едно‑единствено форматиране е станало предвидимо.

Техническите анализи подчертават, че най‑интересното за гледане са играчите от Тулуза, Бордо и Northampton – отбори, които постоянно съчетават креативност с физическа сила. Новите правила за височината на tackly и по‑строгата санкционираща система (чорти карти) дават шанс и на по‑малки отбори да се изправят срещу звезди като Louis Bielle‑Biarrey, Antoine Dupont или Tommy Freeman.

Съществува и по‑широк проблем: колкото по‑предсказуем е турнира, толкова по‑малко вълнение остана за феновете. Критиката за „basketball“ rugby в Англия не е достатъчна – истинският проблем е нередовното разнообразие в начина, по който се реализират опитите за точки. Често, след получаване на малка санкция в средата на полето, отборите просто избират кик към ъгъла и се задоволява със седем точки, което намалява тактическия спектър.

Една от предложените промени е да се даде възможност на защитната страна да вика за вкарането, когато противникът изпрати директен кик към ъгъла – идея, която би изисквала по‑голяма планираност. Освен това, намаляването на броя на участващите отбори от 24 на 16 би намалило случаите на рутинни резултати, но същевременно би концентрирало силата в още по‑малко ръце.

За английските осем представители състезанието вече започва с предизвикателства: Bath срещу Montpellier, Northampton срещу Cardiff – двата мача се явяват като възможни фаворити на старта. Sale срещу Glasgow Warriors и Saracens в гостите срещу Connacht също ще се борят за оцеляване, както Exeter в Тулуза и Bristol срещу Stormers. Специално внимание привлича аргентинският заключител Pedro Rubiolo, който се разглежда като вдигаща се звезда.

Ново правило за бонус точки – три желания опита повече от противника, подобно на Top 14 – усложнява пътя на отбори с по‑малка дълбочина. Това прави трудно събиране на решаващи точки за излизане в последната осемка.

Едва ли един отбор като Pau (втор след Тулуза след шест кръга в Top 14) може да се окаже сериозен клопер, както и Leinster, който се стреми към петото си звездообразно обличане, но досега остава в сянка на Munster в търсене на първото си Heineken Cup трио.

Независимо от динамиката, финалната среща изглежда неизбежна – Тулуза срещу Бордо в Лион на 22 май. Само тогава ще разберем дали ще има истинска конкуренция, или отново ще наблюдаваме доминацията на френските титлени големи.

Този анализ е част от седмичната ни rugby‑union рубрика „Breakdown“.