Били Джийн Кинг, бивша световна № 1 и една от най-важните фигури в борбата за равнищните наградни фондове в тениса, се появи в новия документален филм „Give Me the Ball!“. На 82 години тя говори открито за съвсем различни теми – от създаването на първия професионален турнир за жени, през личните си преживявания, до завършването на университетската си степен тази година.

Кинг споменава, че всеки ден съставя в главата си „списък на благодарностите“, в който са нейният чичо, съпругата й Илана Клос (също бивша тенисистка) и стара приятелка от петото им клас – Сюзан Уилямс, която я запита за тенис, когато Били Джийн беше на 11 години. Този разговор я заведе към спорта, защото родителите ѝ, необичайно за времето, подкрепяха и нея, и брат й – по-късно питчер в големия лиг.

След като пробва тенис, Кинг се влюби в играта и скоро заяви, че ще стане световна № 1. През кариерата си спечели 39 големи шлемове – 12 в одиночни, 16 в двойки и 11 в смесени двойки – както и 20 титли в Уимбълдън, рекорд, който споделя само с Мартина Навратилова. Освен спортните постижения, тя е известна с усилията си за равноправие, особено с организацията през 1970 г. на първия професионален турнир за жени, известен като „Original 9“, след подписването на символичните договори за $1 с издателката Гладис Хелдман.

Документалният филм се фокусира върху 1973 г., когато Кинг победи Боби Ригс в известния мач „Battle of the Sexes“. Тя описва тази година като „ключова за женския тенис“, но признава, че беше емоционално разбъркана – сблъсквайки се с вътрешни конфликти относно сексуалността си. През това време бе в брак с адвоката и спортния промоутър Лари Кинг, но брачен им съюз се влошаваше.

Интервюто се проведе по видеовръзка – Кинг в дома си в Ню Йорк, а интервюиращият от Лондон. Тя се появи в ярко розов якет и очила, с безупречно оформена коса, перли около шията и ушите. Говори твърдо за състоянието на САЩ (интервюто бе записано в деня на междинните избори) и за значението на достъпа до спорт, но и с чувство за хумор, споменавайки участията си в „The L Word“ и в американското издание на „The Masked Singer“, където изпълни „Philadelphia Freedom“, песен, написана от Елтон Джон за нея.

Кинг, родена Били Джийн Мофит, е дъщеря на пожарникар и домакиня. Тя описва детството си като „показената добрина в семейството“ и споделя, че никога не е пушила, дори когато турнирът за жени бил спонсориран от цигарната марка Virginia Slims. В първите години от живота си била християнка, но сега се определя като „все още духовна“, но не харесва организирана религия, защото смята, че жените често са третирани като второстепенни.

След като се оттегли от професионалния тенис през 1983 г., Кинг продължи да подпомага млади таланти. През 1988 г. тя обучаваше тогава шестгодишните Серена и Венус Уилямс в клиничен курс. Според Кинг, сървисът на малката Серена е бил „толкова красив“, че ѝ е казала: „Не позволявай никой да промени нищо.“

Кинг признава, че в миналото е страдала от компулсивно преяждане, което е свързало с неудовлетвореността от собствената си сексуалност. В последните години използва ниски дози GLP‑1 медикамент за контрол на апетита. Тя отбелязва, че общественото напрежение за външния вид е нездравословно и че жените винаги са били подложени на стриктни стандарти.

Честната ѝ натура се вижда и в разговорите – Кинг често обръща въпроси към интервюиращия, като заявява, че се интересува повече от другите хора. Тя също споменава, че миналата година завърши история, която остави след 1964 г., когато е напуснала университет поради бременност и семейни проблеми.

Филмът „Give Me the Ball!“ не избягва сложните теми от живота й – абортът, който е претърпял през 1971 г., е открит в списъка на Ms. списъка без съгласието ѝ. Също така се разкрива скандалът около връзката ѝ с лосанджелския фризьор Марилин Барнет, който завършва със съдебен процес и заплахи за публикуване на лични писма.

Кинг смята, че е важно документариите да бъдат направени без твърде много намеса от страна на заснетите, за да се представи истинската им история. Тя подчертава, че въпреки всичко, което е преживяла, продължава да се бори за спорт, равенство и лична свобода.

Това е живото свидетелство на една жена, която не само доминира в своя спорт, но и използва влиянието си, за да променя обществото – от равноправие в наградните фондове до подкрепа за млади играчи, от личните предизвикателства до академичните постижения в късните години на живота.