На 30 септември 1996 г. клубът „Арсенал“ обяви новия си треньор – французина Арсен Вънгер, след като предишният управляващ е бил уволнен Брус Рио, а временното ръководство поеха Стуарт Хюстън и Пат Райс. Съобщението бе доставено от вицепрезидента Дейв Дийн, който уверено заяви, че клубът е намерил „световен клас“ за ръководство. След малко пауза един от играчите изкапа: „Кой, по дяволите, е той?“, което стана известен цитат и отрази скептицизма на играчите.

Назначението се смята за едно от най-значимите в съвременната история на английския футбол. То доказа, че чуждестранен треньор може да успее в Първа лига и даде началото на ера на мултикултурност, която днес се вижда във всяко клубно обкръжение. Вънгер в своите думи описа наследения от него отбранителен щаб като „културно английски“ и започна промените с първите си придобивки – малкоизвестните френски футболисти Патрик Виера и Реми Гарде. Към края на неговия престой през 2018 г. всяка отборна стая в Премиер лийг приличаше на Обединени нации.

Той проправи пътя за други чуждестранни мениджъри – Жерар Хулиер и Рафаел Бенитес в “Ливър пул” и, въпреки личното им напрежение, Жозе Моуриньо в “Челси”. Също така, без Вънгер, „Тотъмън“ никога нямаше да проведе експериментите си с Кристиан Грос и Жак Сантине.

Назначението настъпи в период, когато английският футбол вече се променяше: “Челси” вече бе наел Рууд Гълит, а страната се подготвяше за присъединяването на Тони Блейк към кабинета на министър‑премиера. Европейската миграция донесе полски майстори‑тeхници и френски футболисти, а парите от Sky TV превърнаха Англия в най-далечно платеното място за играчи.

Предишният чуждестранен треньор в топ класа бе доктора Йозеф Венглос, назначен от “Астън Вила” през 1990 г., но той не успя да впечатли. Вънгер, известен като “Ле Професор” поради очилата и владеенето на пет езика, също премина през първоначално скептицизъм – Тони Адамс го нарече „учител по география“, а Иън Райт го нарече „Клузо“ и се забавляваше с негови шеги за “бомба”. Сър Алекс Фъргюсън изказа публично, че Вънгер „не знае нищо за английския футбол“, което задейства дългогодишно напрежение между двамата.

Вънгер спечели първото си Премиер лийг титла през 1998 г., представяйки стил, близък до тотален футбол. Запомняща се сцена бе, когато Стив Болд изпрати къс пас към Тони Адамс, който завърши мач с 4‑0 над “Евъртън”. Коментаторът Мартин Тайър реагира: „Вие вярвате ли на това?!“

Тотална трансформация се постигна чрез комбиниране на английска основа с френски таланти – Виера, Емануел Пети, Марк Овермарс и Дени Бегкам, който процъфтя под техните условия. По-късно в отбора влезли Тиери Анри, Робер Пир и Фредди Люнберг, довеждайки до легендарната сезонна безпорадна кампания на “Инвинсибълс”.

Научният подход също беше част от визията му. Д-р Ян Ружие, спортен учен, въведе нови методи за хранене и възстановяване, включително креатин, които първоначално предизвикаха подозрения от Фъргюсън и доведоха до искания за разследване от ФА. Същевременно, технологиите за анализ – партньорството с ProZone – станаха стандарт в английския футбол.

Строгата диета, известна като „диетата от броколи“ и „Евиан“, забранише шоколад в лагерите, но играчите тайно продължиха да се наслаждават на „Марс“ под масата. Тони Адамс, който по-късно се отрече от алкохола, сподели, че промяната се дължи на новото хранително възпитание.

Глен Ходъл, бивш английски национален треньор и ученик на Вънгер, също отбеляза колко ново беше за него масажът и разтеглянето – практики, които тогава бяха рядкост в Англия. Френският остеопат Филип Бойксл и британският психолог Дейвид Илтън се присъединиха към персонала, подсилвайки холистичния подход.

Когато през 2018 г. Вънгер напусна “Арсенал”, Сър Алекс Фъргюсън го нарече един от най‑големите мениджъри в Премиер лийг и изрази гордост, че е бил негов конкурент, колега и приятел. Тридесет години след първоначалната обява мнозина съгласно, че Вънгер промени курса на английския футбол и положи основите на съвременната, глобализирана Премиер лига.