В миналата седмица бившият изследовател в OpenAI Даниел Кокотайло предупреди, че разработването на изкуствен интелект може да доведе до създаването на нов вид, който ще „ръководи света“. И докато това предизвика множество размишления за бъдещето, една по‑зряла въпрос се появи: дали новият „вид“ ще успее да хвърли перфектен дусра или да се справи със скокове върху зелен терен?

Фреди Уайлд, анализатор, работещ с отбори от Индийската Премиер лига и Hundred, както и ръководител на крикетната интелигентност в CricViz, твърди, че почти всички елементи от ежедневната му работа вече са докоснати от изкуствения интелект. Той описва прехода като смесване на традиционен анализ с анализ, подпомаган от машинно обучение – модели, които се подобряват, инструменти, които се ускоряват, и огромно количество данни, обработвани едновременно.

Според Уайлд AI‑технологиите предоставят на анализатора повече автономия. Задачи, изискващи данни инженер или учен, сега могат да се изпълняват директно от специалиста по крикет. Това е първото съществено влияние – не се заменя играч, треньор или анализатор, а им се дава възможност да правят повече.

За нападателя това може да означава прогнозиране къде най‑вероятно ще падне топката и оценка на рисковете. За боулъра – откриване на слабости спрямо конкретен ъгъл, дължина или поле. Финалното действие остава в ръцете на човека.

През миналия месец в Китай се проведоха вторите Световни игри за хуманоидни роботи, в които над 500 робота участваха в футбол, атлетика, бокс и други дисциплини. Някои от тях се оказаха нестабилни или нуждаещи се от човешка помощ, но един робот пробяга 100 м за 8,64 секунди – индикатор, че напредъкът, макар и забавен, е реален.

Теорията на Рей Курцвайл за ускоряващото се развитие предсказва експоненциален растеж: след продължителен процес настъпва „коляно“ на кривата, от което следва експлозивно ускориение. Според големи специалисти в областта на AI‑то вече сме в тази точка. Въпросът остава колко време ще отнеме, преди робот да е способен да хвърли непроходим дусра.

По‑важният въпрос е дали ще приемем това. Технологията вече подпомага съдии – DRS (Decision Review System) се използва, защото хората остават в центъра на решението. Ако AI системата може да взема всяко решение без грешка, колко дълго ще запазим авторитета на съдията? Къде помощта се превръща в заместване?

Тихата трансформация се случва в системите за измерване и развитие на играчите. Платформата EquiPlay предлага стандартизиран процес за оценка на треньорите, проследяване на развитието на младите крикетисти и използва AI за превръщане на оценки в смислени коментари. Досега са запазени над 2 000 оценки за 300 млади играчи от 28 треньори в първокласен окръжен път.

Професор Адела Ахмед Шафи от Университета в Глостър, член на управителния съвет на Глостър КК, обяснява, че целта не е да се заменят преценките на треньорите, а да станат видими. Данните могат да разкрият различия в напредъка, свързани с етническа принадлежност, социално‑икономически статус, училище или география, и да подпомогнат въвеждането на интервенции – нещо, което преди беше трудно забелязуемо. Също така се проверява дали треньорите оценяват последователно и дали определени групи получават по‑високи или по‑ниски оценки.

Тези инструменти могат да направят пътеките по‑справедливи, но Уайлд подчертава, че за изграждането на състав се изискват човешки оценки – култура, характер и химия в екипа остават извън обхвата на алгоритмите.

Същата дилема се появява и в медиите. Дали ще приемем автоматично генерирани спортни репорти, които стигат за секунди? За редакторите това е привлекателно – няма изчакване за журналист, който търси оригинална метафора. Авторът, преподавател по журналистика в Университета на източен Лондон и в Сейнт Мери’с Туикънъм, споделя, че в студентските задачи AI вече оставя ясноразлична следа. Това не е задължително негативно, тъй като много хора използват AI при писане на имейли или формулиране на идеи.

Главната предизвикателност е образованието – журналистите се обучават да разпитват и преработват това, което им предоставя AI. Ако всички текстове, шеги и наблюдения произхождат от една и съща езикова база, дискурсът може да се изравни, като загуби уникалните подписи на автори като Гидеон Хайг или Майк Атъртън.

Уайлд подчертава, че живият спорт е „автентичен и реален“, непредвидим и невъзможен за репетиция. Информацията и плановете са важни, но изпълнението е от съществено значение, както и паметта, несигурността и смисълът.

В заключение авторът подаде AI‑инструмент за генериране на мисъл за бъдещето на крикета, получавайки следното: „С развитието на технологиите духът на крикета ще продължи да живее, напомняйки ни, че играта не е само статистика, а страст, непредвидимост и вечно свързване между играчи и фенове.“